Тенчо Тенев пред ФАКТИ: „Мегаагенцията“ за пътна безопасност ще яде пари без ясен ефект

Темата за пътната безопасност отново е в центъра на политическия разговор, а идеята за създаване на нова мегаагенция, която да обедини информацията и функциите на различни държавни структури, поражда редица въпроси. Има ли действително липса на обмен на данни между институциите, или проблемът е, че наличната информация не се използва ефективно? Каква ще бъде ролята на МВР, Националното тол управление, АПИ и „Автомобилна администрация“ и няма ли новата структура просто да дублира вече съществуващи звена? Пред ФАКТИ говори Тенчо Тенев, който има дългогодишен опит в системата на МВР и е бивш шеф на КАТ – София. – Г-н Тенев, за пореден път се повдигна темата за пътната безопасност и за това кабинетът на Румен Радев смята да създаде мегаагенция, така че всички данни от различни структури, които имат отношение към пътната безопасност и спазването на правилата по пътищата, да бъдат обединени. Вие как гледате на това? – Като цяло информацията за новата агенция е толкова противоречива, че бих си позволил да поставя и аз няколко въпроса за това какво се случва. Има много неща, които са неясни. Когато говорим за мегаагенция, това някак ми звучи като нещо, в което много хора ще отговарят, но накрая никой няма да знае какво се случва в края на процеса. И всичко това идва с поредната заявка да се подобри пътната безопасност с цел събиране на пари от глоби. А през годините сме видели, че това не е най-доброто решение. Досега винаги сме виждали, че по някакъв начин се пълни бюджетът със средства от глоби, но самата пътна безопасност – тези пари не стигат до нея. Мога да посоча дори пример с парите от фонда за пътна безопасност, които отидоха за нови патрулки от елитна немска марка, а реално можеха да се купят много повече автомобили за същата сума, ако са на по-ниска цена. И реално с тези пари може би щяха да се задоволят нуждите на цялата система на МВР с автомобили. Много е интересно как върху самото Тол управление възниква цялата нова конструкция. Самото Тол управление събира пари от такси и според мен мястото на му е в Министерството на финансите, а не да е ръководен фактор в пътната безопасност. Бих добавил, че Министерството на финансите има интерес да се събират глоби и всички останали неща, които да попълнят хазната. Националното тол управление е точно такава система. Говорим за глоби, за такси, за винетки и това според мен би трябвало да е подопечно на Министерството на финансите. Но понеже сега за пореден път говорим, че целта на тази нова мега структура е да си говорят различни държавни институции, които до момента не са обменяли напълно данни, така че сега всички данни от тол управлението, от ДАИ, от „Автомобилна администрация“ ще влязат в тази мега структура. – Казва се, че целта е именно да се обединят данните и един полицай например да може през таблета си да вижда информация от различни институции? – Да, точно това коментирахме и това чухме – че когато един полицай си отвори на таблета дадена справка за регистрационен номер на някакво моторно превозно средство, той ще може да получи данни и да види информация от най-различни агенции, които са свързани с пътищата. Но това нещо отдавна е направено. Има такава интеграция. Агенция „Митници“, МВР и Тол системата вече си комуникират, така че когато един пътен полицай направи проверка, той може да вижда снимки. Той вижда много неща. Тук въпросът е просто да се приложи законът. Този обмен на информация между различни държавни органи съществува от повече от година. А ние чуваме, че едва ли не сега тепърва ще се обединяват. Не, това работи. Въпросът е след като работи, след като тази информация е налична, тя да се използва и да се прилага законът. И тук искам да обърна внимание на нещо много важно за ролята на тол камерите и това как се следят превозните средства по пътищата. Визирам случая „Петрохан“. Там много конкретно се видя как тол камерите работят избирателно. Защото имаше моменти, в които един от автомобилите по целия случай се засичаше на една камера, след това продължава по ня