Калин Костов: Подготвя се рейдърство на независимия Съвет на ректорите, подпомагано от политици и държавни институции

Адв. Костов, кава е същността на драмите, които се развиват около Съвета на ректорите и какво се случва с организацията на българските висши училища и университети? В момента Съветът е подложен на безпрецедентен в историята си външен натиск, който използва сравнително слаби и уязвими университетски звена, за да се опита да се делегитимира сдружението публично и да се подмени неговата функкция и роля. Тези опити ескалират и както виждате, вече се инициира създаването на удобна казионна квазиструктура, която е замислена да казва „да“ на опитите системата на висшето образование да бъде обяздена политически. Това не е нещо ново за нас, академичните хора. В годините назад, такива опити са правени многократно. Университетите в момента трябва да проявят твърдост, устойчивост на натиск, мъдрост и търпение, за да устоят. Вярвам, че техните ръководители ще покажат, че за пореден път са по-силни от „силните“ на деня. Вярно ли че, че над 30 университета искат създаването на тази нова структура? Това е манипулация. Броят на членовете на Съвета на ректорите е законово ограничен до броя на висшите училища в страната, който в момента е 51. Ако над 30 университета желаят създаването на някаква нова организация – нека заповядат и да управляват настоящата, тъй като този брой е очевидно мнозинство. В академичните отношения включването и зачитането на гледната точка на различно мислещия е водещ принцип. Управителният съвет и другите органи на сдружението през последните месеци многократно протягаха ръка към колегите си и ги призоваваха в името на добрия академичен тон и запазване на авторитета на българското висше образование да проведат желания от тях дебат в рамките на съществуващата структура. Това поискаха и ректорите доайени – хората, ръководили Съвета и участвали в управлението му в продължение на три десетилетия. Тези апели очевидно не са чути. Защо такъв разговор се отхвърля и се твърди, че е невъзможен? Когато в академични отношения се появи фразата „възможността за диалог е изчерпана“ бъдете много внимателни. В университетските среди възможността за диалог никога не е изчерпана по определение. Това е основното академично „оръжие“ от времената на Платон и Аристотел. Очевидно се следва наложен от външни сили дневен ред, който трябва да бъде изпълнен и който цели не просто овладяването на Съвета на ректорите, а неговото деконструиране и публично делегитимиране. По този начин се заличават неговите авторитет, разпознаваемост, формирано доверие през годините, международните му контакти, натрупаната експертиза и партньорствата с публичните и частните институции. Какво Ви дава основание за такива тежки обвинения и към кого са насочени те? Към политиците и т.нар. „общественици“, които инженерстваха първоначално създаването на Сдружението на държавните висши училища, което самата Ваша редакция определи като „сдружение за еднократна употреба“, както и към техните прогресивни наследници, които след 33 години, през които нито една национална или международна институция, както от публичния, така и от частния сектор, не откри юридически проблеми в дейността на съществуващия Съвет на ректорите, „внезапно“ от началото на м. юни тази година „видяха“ непреодолими пречки тя да продължи да изпълнява ролята си на комуникатор и защитник на интересите на университетите пред държавата. Бихте ли коментирали твърденията за юридически проблеми със статута на организацията, които последно изговори публично проф. Димитров – ректор на УНСС? Да се опитваш да твърдиш, че черното е бяло е много обидно и означва, че нямаш никакви аргументи да легитимираш публично действителните си намерения. Няма никакви юридически проблеми със статута на Съвета на ректорите, който съществува от 1993 година насам, т.е. няма нищо загубено за възстановяване. Съветът на ректорите е по-стар от самия Закон за висшето образование, който регламентира нормативно вече съществуващата организация към 1999 година. Това ясно се установява от стенограмите на дебатите в Народото събрание и направените т