"Предложеният законопроект на "Прогресивна България" е класически пример за законодателен маньовър. Първата точка в него - забраната камиони над 12 тона да изпреварват в лявата лента на магистралите - е съвсем съзнателно използвана като "димна завеса". Целта е да се вдигне медийна пушилка, да се пренасочи общественото внимание и емоцията да се фокусира единствено върху тежкотоварния транспорт". Това се посочва в официална позиция на Института за пътна безопасност.
От Института отбелязват, че докато медиите и обществото спорят за камионите, никой не обсъжда следващите алинеи и параграфи, а именно там били скритите икономически интереси.
"Проектът е внесен тихомълком от народни представители, а не от Министерския съвет (на заседанието в Транспортна комисия стана ясно, че това са предложения на МВР). Тази процедура се използва съвсем целево:
- За да се заобиколи задължителното обществено обсъждане, през което преминават законопроектите на изпълнителната власт;
- За да се спести оценката на въздействието и прозрачната координация между институциите;
- За да се скрие истинският автор на текстовете".
Според ИПБ се е породил основателният въпрос кой реално е авторът на тези предложения и защо се използва тази хитър законодателен пряк път.
"Под паравана на забраната за камионите са скрити още 18 параграфа, които нямат нищо общо с пряката безопасност, но отварят огромни финансови ниши за: софтуер за АТСС, ANPR системи и нови камери; огромни масиви от данни, сървъри и киберсигурност; метрологичен контрол, сервиз, поддръжка и софтуерни лицензи; лабораторни изследвания и наркотестове", посочват от Института.
При общинските камери 50% от приходите от глоби вече се връщат в местните бюджети - механизъм, който превръща контрола на пътя в доходоносен бизнес, а не в мярка за спасяване на човешки животи, изтъкват от ИПБ.
Те настояват за отговори на следните въпроси:
1. Кой подготви тези текстове и имало ли е предварителни срещи с производители на камери, софтуерни интегратори и лаборатории?
2. Има ли вече подготвени спецификации, които впоследствие да се превърнат в обществени поръчки за "правилните" фирми?
3. Защо се търсят нови финансови механизми, след като във Фонда за безопасност на движението отлежават над 523 милиона лева (по данни на Сметната палата), а над 10 млн. лв. от тях са похарчени за дейности без никакъв ефект върху безопасността?
Институтът е категоричен, че истинската реформа изисква първо доказан проблем, оценка на риска и измерим резултат, а не димни завеси за прокарване на обществени поръчки. Той призовава Румен Радев да спре това безобразие.