България

Nositel Новини

Експерти за Бюджет 2027: Мистерия е. Трябва да има голямо свиване, голямо съкращаване на държавните разходи.

fakti.bg

Подготовката на Бюджет 2027 ще премине по нови правила и при по-засилен европейски контрол върху публичните финанси. До понеделник Министерството на финансите трябва да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година и актуализираните прогнози до 2029 г. Какво означават новите изисквания и къде държавата трябва да търси възможности за ограничаване на разходите? Темата в ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS коментираха бившият социален министър Христина Христова и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов. Христова обясни, че промените не са свързани единствено с членството на България в еврозоната или с размера на бюджетния дефицит. Те са част от новата европейска рамка за наблюдение на публичните финанси, която изисква промени и в българското законодателство. „От една година сме в ситуация на нова надзорна рамка на финансите и бюджетите на държавите от Европейския съюз“, посочи тя. По думите ѝ България трябва да отрази европейските правила чрез промени в Закона за публичните финанси и Закона за Фискалния съвет. Една от съществените промени е свързана с начина, по който държавата планира финансите си за няколко години напред. Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза се заменя със средносрочен фискално-структурен план. „Вече всяка държава от Европейския съюз е длъжна да дава фискално-структурен план с перспектива за периода на правителството. Когато едно правителство влезе в ролята си, трябва да представи такъв план до края на мандата си“, обясни Христова. Добрин Иванов уточни, че за България този период е четиригодишен и в документа трябва да бъдат заложени основните политики на правителството, както и прогнозите за приходите, разходите и бюджетния дефицит. „Не изготвяме вече средносрочна бюджетна прогноза, която беше тригодишна. Изготвяме средносрочен фискално-структурен план - четиригодишен, в който посочваме основните политики на правителството и предвижданията за ръста на приходите и разходите и съответно на бюджетния дефицит“, каза Иванов. По думите му новите правила променят и сроковете за Бюджет 2027. Проектът вече трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври вместо до 30 октомври, тъй като преди това предстои съгласуване на европейско ниво. Европейската комисия ще следи особено внимателно бюджетния дефицит и развитието на разходите, посочи Иванов. Според него новата система дава по-голяма гъвкавост спрямо стария подход, но същевременно европейският контрол върху политиките за приходите, разходите и публичните финанси остава съществен. Христова допълни, че при оценката на разходите ще се отчита и кои от тях действително са под контрола на правителството. По думите ѝ например разходите за лихви и част от средствата, свързани с европейско финансиране, се разглеждат по различен начин. Според Добрин Иванов най-големият въпрос е какви реформи ще бъдат заложени в новия бюджет. „Голяма мистерия е какво ще бъде представено в Бюджет 2027. Ние се надявахме и очакванията ни бяха още в Бюджет 2026 да видим основните реформи, които бяха обещани в предизборната кампания и които видяхме в програмата на правителството“, коментира той. Иванов посочи, че Бюджет 2026 е бил представен с дефицит от 5,7% и почти без реформи. Затова според него очакванията към следващата план-сметка са значително по-големи. Той даде положителна оценка на постигнатото споразумение за механизма за определяне на минималната работна заплата, тъй като размерът ѝ влияе както върху приходите, така и върху разходите на държавата. Като друга положителна стъпка Иванов посочи работата по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му очакванията за загуба на средства по плана са намалели значително спрямо прогнозите отпреди няколко месеца. Сред секторите, в които според работодателите са необходими сериозни промени, Иванов постави на първо място образованието. Той се позова на последните резултати от изследването PISA и предупреди, че