Едва 6,1% от българите учат през целия живот

Само 6,1% от българите на възраст между 25 и 64 години са участвали във формално или неформално образование и обучение през последните четири седмици на 2025 г. Така България остава предпоследна в Европейския съюз по този показател, като по-нисък дял е отчетен единствено в Гърция – 5,2%.

Средното равнище за ЕС е 13,7%, а най-високи стойности са регистрирани в Швеция – 38,2%, Дания – 31%, и Финландия – 28,1%, съобщава Евростат.

Пазарът на труда има нужда от повече умения

Ниското участие в учене през целия живот се откроява на фона на недостига на подходящи кадри в България. Населението в трудоспособна възраст намалява, а при ниска безработица икономическият растеж все по-трудно може да се поддържа само чрез включването на нови хора в заетост.

Това увеличава значението на знанията и уменията на хората, които вече работят. Технологичните промени, дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект променят задачите в редица професии по-бързо, отколкото образователната система може да подготвя нови поколения кадри.

Затова уменията, придобити в училище или университет, все по-трудно са достатъчни за цялата професионална кариера. Проблемът обаче не се свежда само до броя и достъпа до предлаганите курсове.

ОИСР: Основната пречка е липсата на мотивация

Анализ на ОИСР показва, че 72% от възрастните в България не участват и не желаят да участват в образование или обучение. Делът на хората, които искат да учат, но са възпрепятствани от практически ограничения, е 7%.

Сред посочваните пречки са цената, липсата на време, натовареният работен график и семейните ангажименти. Данните за мотивацията са от изследването на възрастното образование за 2022 г., което използва различен период на измерване от показателя на Евростат за 2025 г.

„Психологическата дистанция, а не структурните препятствия, изглежда е ключов фактор, ограничаващ участието“.

Това означава, че финансирането на допълнителни курсове само по себе си може да не е достатъчно. За голяма част от хората обучението не се възприема като необходимост или като път към по-добра работа, по-висока заплата и професионално развитие.

Фокусът трябва да е върху резултата

В България вече се провеждат мащабни обучения за професионални и дигитални умения по Националния план за възстановяване и устойчивост. На този фон важен става не само броят на хората, преминали през даден курс, а какви умения са придобили и дали това води до по-добра реализация и по-висока производителност.

ОИСР препоръчва работодателите да участват по-активно при определянето на съдържанието на програмите за образование и обучение на възрастни. Така връзката между придобитото умение и конкретната полза за работещия може да стане по-ясна.

Данните за 2025 г. показват, че България продължава да изостава по участие в учене през целия живот. При намаляващ брой хора в трудоспособна възраст това превръща повишаването на уменията в ключов въпрос не само за образованието, но и за пазара на труда.

Източници: Фокус