Преди да стане най-почитаният български светец, Иван Рилски е бил пастир от малкото село Скрино. Роден около 876 г., той израства във време, когато християнството вече е прието в България, но новата вяра все още изгражда своите духовни средища. До около 25-годишна възраст се грижи за стада, а след това напуска светския живот и приема монашество.
Монашеският път на Иван не започва направо в Рила. Според житието той първо постъпва в манастир, но по-късно избира пълното уединение. Оттегля се в планината и живее в сурови условия, като постепенно около него се събират хора, търсещи духовно наставление. Така самотният отшелник се превръща в основател на общност, от която израства Рилският манастир.
Царят изминава повече от 120 километраЕдна от най-известните срещи в житието е тази между Иван Рилски и цар Петър I. Според преданието владетелят изминава повече от 120 километра, за да види отшелника. Светецът обаче не го посреща в дворец или в богато украсен храм, а от разстояние. Историята е представяна като пример за особения авторитет, който Иван Рилски придобива още приживе.
Народните легенди подчертават и неговото отношение към богатството. В една от тях царят изпраща на отшелника плодове и злато. Иван приема храната, но връща златото с думите: „Приемам плодовете, защото са храна за тялото, но връщам златото, защото е отрова за душата.“ Този разказ принадлежи към народната традиция, а не към сигурно установен документален разказ за срещата.
„Заветът“ е най-личната следаИван Рилски (срещан в църковната и историческата книжнина и като Йоан Рилски) не е познат само чрез житията и чудесата, приписвани на мощите му. Той оставя и писмен текст, наречен „Завет“, насочен към неговите ученици. В него говори за монашеския живот, смирението, труда, братолюбието и опасността от стремеж към богатство и власт.
Според БНТ са известни четири преписа на „Завета“, като един от тях се пази в музея на Рилския манастир. Българската православна църква го определя като единственото достигнало до нас пряко писмено свидетелство, свързано със светеца: „Единственото, останало от светеца, е неговият Завет.“
Мощите му пътуват близо пет векаИван Рилски умира през 946 г. и първоначално е погребан при основаната от него обител. Около 980 г. мощите му са пренесени в Средец, днешна София. През 1183 г. войските на унгарския крал Бела III ги отнасят в Унгария, а четири години по-късно те са върнати.
През 1195 г. цар Иван Асен I пренася мощите във Велико Търново. Те остават там до 1469 г., когато монаси ги връщат в Рилския манастир. Паметта за това събитие се отбелязва на 1 юли, докато 19 октомври е денят на Успението на светеца.
Затова образът на Иван Рилски е едновременно исторически и легендарен. Зад разказите за чудеса стои човек, започнал живота си като пастир, избрал пещерата пред богатството и оставил на последователите си кратък, но устойчив духовен ориентир.
Източници: bntnews.bg, bnr.bg