Дефицитът към август е горе-долу около 2,8% и е малко вероятно да мине 5 на сто до края на годината. Това коментира в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ Любомир Каримански, който е член на Управителния съвет на БНБ.
"И ще ви кажа защо. Защото има достатъчно предпоставки, които предполагат, че не могат да се използват всички капиталови разходи. Всички онези програми, които са посочени в Бюджета за 2026 година по отношение именно на инвестициите на държавата. Т.е. държавата едва ли ще успее да инвестира толкова".
Както и да строите - вие имате определен потенциал, посочи Любомир Каримански. Не можете да го надвишите, не можете да се надскочите, допълни той.
"Това е, ако сравня с една метафора. Ако отидете в пустинята и не сте пили отдавна вода, която чаша вода, ако изпиете 10 ви е най-сладка? Т.е. първата ви е най-сладка. Това е пределната норма на задоволеност от гледна точка на потенциала на един човек. Т.е. той може да изпие 10 чаши, но повече от 10 не може. Имаме определен потенциал".
Любомир Каримански посочи, че "по същия начин е с абсорбирането на инвестициите в икономиката има определен потенциал, който не може да бъде надхвърлен.
"Виждаме какво става с капиталовите разходи, откакто е дошло правителството. Да, те имат някакъв темп на нарастване на абсорбацията от гледна точка на икономиката, но той не е такъв, че да предполага, че всички капиталови разходи ще отидат в отделните проекти до края на годината".
"Националният средносрочен фискално-структурен план е приет през 2025 г. от предходното редовно правителство. След като дефицитът за 2025 г. надхвърли 3%, България влезе в процедура по свръхдефицит. Това наложи представянето на план пред Европейската комисия в определения срок до 15 октомври. Въпросът е доколко този план ни дава ясна представа за целия бюджет. Той не съдържа същото ниво на подробност като държавния бюджет, в който са разписани средствата за отделните първостепенни разпоредители с бюджет, включително Министерството на отбраната".
Знаем общите параметри за отбраната, но не разполагаме с достатъчно конкретика за всички отделни разходи, поясни Каримански. Подобна е ситуацията и в останалите сектори.
Той изрази опасения, че това, което не е представено не дава необходимата представа и пред Брюксел.
"ЕК, когато изисква да бъде представено как ще бъдат намалени публичните разходи, особено тези, които са в определени сектори като сигурност и отбрана, от гледна точка на заплатите и на възнагражденията от гледна точка на вложените в миналото автоматизми, не става ясно как ще бъдат отменени. В плана не се споменава, че тези автоматизми ще бъдат отменени в бюджета".
Абсолютно лишено от финансова логика е да вкарваме автоматизми за възнаграждения в публичния сектор, които пряко засягат бюджета в специализирани закони, а те да не бъдат там, където им е мястото - в държавния бюджет, поясни Каримански. Според него това е едно от нещата, които трябва да бъдат променени.
Второто нещо, което в разходната част трябва да бъде преценено, според него е доколко има оценка за това каква е ефективността на публичния сектор.
"Колко ефективен е той от гледна точка на услугите, които предлага на гражданите. Слушам сега, че ще повишават заплатите на учителите. И синдикатите протестират. Въпросът тук е кога попитахме синдикатите и всички останали щом се увеличават всяка година заплатите на учителите, каква е ефективността от преподаването".
И допълва с уточняващ въпрос - какъв ефект сме постигнали при положение, че PISA и всички други тестове ни казват, че ние сме на едно от последните места от гледна точка на функционална грамотност.
Любомир Каримански поясни, че никъде в плана, изпратен до ЕК, не се споменават мерки от страна на правителството във връзка с всички просрочени задължения, които има към НАП.
"Това е съществено важно. Всяка година НАП има толкова просрочени вземания, които тя не може да навакса от гледна точка на събираемост. И тук трябва да има точно и ясно разписан план как ще се увеличават... Там могат да влизат повече от 800 милиона ви гарантирам".
По думите му се "спекулира, че капиталът на Българската банка за развитие е бил намален някога. Той никога не е бил намаляван, след като редовното правителство го увеличи с 2 милиарда евро".